fallback

Прошуто или луканка?

Фермите със стари български породи животни засега не могат да се похвалят със скъпи специфични продукти

08:57 | 02.08.16 г. 2
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Цели области в Европа се издържат от продажбата на скъпи млечни и месни продукти, спечелили световна слава. Такива продукти са например произвежданото в Северна Италия прошуто или сиренето рокфор от  Южна Франция.

И двата продукта се произвеждат по специфични технологии. Но, за да бъдат уникални, е много важна и суровината – тя е свързана с конкретни местни породи животни и това създава поминъка на тези райони.

Отглеждането на древните български породи крави, овце и кози (автохтонни породи) също може да бъде обвързано с производството на скъпи млечни или месни продукти и това да помогне на селските райони, казва проф. Васил Николов, директор на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството. Агенцията контролира развъдните организации и развъдната дейност на чистопородните животни и отговаря за съхранението генетичните ресурси. 

Предимството на старите местни породи е, че животните са продукт на вековна народна селекция. Те са изключително приспособени към климата на районите, в които са създадени. Грижите за тях са минимални – например най-дребната порода в крави в Европа - родопското късорого говедо, може да се отглежда в планините по заградени поляни с електропастир под открито небе. Недостатък е, че тези животни дават в пъти по-малко мляко от селектираните с тази цел животни. 

Точно по този начин - под открито небе, се отглежда Родопското късорого говедо в село Правешка Лъкавица във фермата на Чавдар Стоянов (зъботехник по професия). „Животните живеят на свобода, по цяла зима в снега. Храним ги навън“, разказва кметът на селото Христо Цаков.

Фермата е тръгнала с четири крави, които вече са 35. Гледат ги основно за месо. Млякото е със 7% масленост, но стига основно колкото да израснат телетата, а  доенето продължава само месец.  Животните се гледат икономично и дават по едно теле на година. През зимата трябва да бъдат подхранвани с концентриран фураж.

Автохнонни породи се отглеждат и над гара Бов във ферма „Чемерник“ на строителния предприемач Иван Иванов. В двора на 12 дка са разположени три къщи за гости, краварник за близо 40 говеда, овчарник за 150 животни от Софийска (Елинпелинска) порода , мандра и пречиствателна станция. В стопанството има и животни от породата Дунавски кон, която също е местна.

Фермата е регистрирана по Наредба 26 и продава директно малки количества млечни продукти – мляко в региона на Своге, кашкавал и сирене в София. Стопанинът преди години се е запалил по производството на синьо сирене и произвежда малки количества, основно за собствена консумация. За да купи оборудването за преработка на мляко, е получил подкрепа по българско-швейцарския проект "За Балкана и хората".

Повечето фермери, които отглеждат местни породи, разчитат на субсидиите за закупуването на фураж.

„В момента при подпомагането не се отчита разликата между поле и планина. На 1600 м надморска височина разходите са по-високи, защото зимата е по-дълга“, казва фермерът, който е напът да продаде фермата, ако намери купувач.

Въпреки това заради субсидиите броят на животните от местни породи расте.

Например при Родопското късорого говедо, което към края на 80-те години почти изчезва, от 361 животни през 2009 г. достига 2700 броя през 2015 г. За същия период българското сиво говедо расте от 1156  на  2641 броя, а искърското говедо – от 605 на 1495 броя, по данни от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството.

Увеличават се овцете от породите средностаропланинска, западностаропланинска, дъбенска, каракачанска, реплянска, Дунавския кон. Въпреки подпомагането някои животни намаляват и Плевенският кон вече е изчезваща порода.

„Изключително важно е да запазим генофонда на местните породи заради тяхната приспособимост към средата, икономичност, устойчивост на заболявания, а и защото осигуряват поминъка на определени райони“, казва Светослав Карамфилов от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството.

Тези гени в бъдеще по думите му могат да ни бъдат полезни. Животните са адаптирани и изключително икономични – оползотворяват лесно груби фуражи на по-бедни пасища, имат лесни раждания, приспособени са към планински и полупланински райони.

Субсидията като самоцел

„Целта на подкрепата за застрашените породи е съхраняване на генофонда като нещо ценно и уникално, защото най-голямата ценност на нашата планета е огромното генетично разнообразие“, казва проф. Васил Николов. Той отбелязва, че като се съберат различните видове подпомагане – за автохтонни породи, агроекология и селекционен контрол, субсидията става доста висока, около  1000 лв. на крава.

„Тогава субсидията става самоцел“, казва той и дава пример с ферма в Добрич, където се отглежда Родопско късорого говедо.

Специалистът категорично не е съгласен планинската порода да се гледа в най-плодородните райони, където има всички предпоставки за млечно говедовъдство.

Затова се очаква регламентите да бъдат променени и да има лимит за тези крави в една ферма, а субсидията за агроекология да се дава само на породите, ако са в естествена среда – ако например планинска порода се отглежда в планински или полупланински райони. Никой няма да ограничава фермерите, но стопанин от Петрич например да не получава субсидия, ако гледа Медночервената шуменска овца, настоява проф. Николов.

„Все пак автохтонните породи са с ниска продуктивност и тяхната мисия е друга“, обясни той.

Специфични местни продукти

Как могат да спечелят стопаните от отглеждане на местни животни? 

„От всички автохтонни породи могат да се правят специфични продукти“, казва проф. Николов. Той дава пример със Смядовската луканка, която по принцип трябва да се бъде произвеждана само от месо на Източнобалканската свиня, кукерските костюми - от Калоферска дългокосместа коза, а чипровските килими – от Реплянската овца.

Засега фермерите, които отглеждат старите породи, не могат да се похвалят с продукт, който да е специфичен и свързан само с конкретния вид животни.

Действително имаме уникални български сирена и месни продукти, например прочутия колбас нафпавок или зеленото сирене, но те засега са свързани с някоя автохтонна порода. Междувременно агроминистерството подготви промени при субсидирането на фермерите, които ще засегнат и местните породи. Промените бяха представени скоро пред животновъдите и ще важат от 2017 година.

Вижте повече в галерията!

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 13:56 | 14.09.22 г.
fallback